Металните стелажи са рецеклируеми метални отпадъци и това позволява да се намали с около 40% потреблението на суровини, намалява площта за изхвърляне на отпадъци и необходимостта от рекултивация на терените, на които са разположени депата за обезвреждане на отпадъци.

В допълнение към спестяването на природни ресурси, вторичната преработка на метали спомага за намаляване на вредното въздействие на металургичната промишленост върху околната среда. Топенето на стомана от скрап намалява потреблението на минерални суровини (1 тон скрап от чугун или стомана може да спести 3,5 тона минерални суровини: 2 тона желязна руда, 1 тон кокс и 0,5 тона варовик), намалявайки вредните емисии в атмосферата.

Съвременните металургични агрегати и новите технологии позволяват рециклиране, при което се произвеждат метални продукти имащи много по-добри технически характеристики от произведените при първична преработка.

От изключителна важност, обаче е въпросът, колко от металите в края на жизнения си цикъл всъщност се рециклират и колко се губят в депата. Съществуващите оценки показват, че в световен мащаб над 80 % е степента на рециклиране само на титан и хром.

Желязото е на 80 %. Следват 13 метала (сребро, алуминий, злато, кобалт, мед, манган, ниобий, никел, олово, паладий, платина, рений, родий, калай, и цинк) със степен на рециклиране над 50%. Под 50% е степента на рециклиране на магнезий, молибден, волфрам, кадмий, рутений и иридий.

В епохата на глобалното потребление на продукти, възстановяването на ценни суровини от промишлените и битовите отпадъци е с особено важно значение. Какво ще оставим на идните поколения – чист въздух, вода и почва или планини от отпадъци. Замърсяването и нерационалното използване на суровини намалява възможността на бъдещите поколения да имат жизнени ресурси и да бъдат здрави.